Разбраха, че Долни Вадин оживява лятото. Когато телефоните им започнаха да хващат роуминг от Румъния, осъзнаха, че са пристигнали. Спряха за обяд в дома на Ани и Иван. Така се случва, когато двама гостоприемни домакини те приканят с “ама как, бабата е направила питка”.

Беше дълъг ден. Преди да пристигнем в Долна Диканя, бяхме в Бусинци. А между двете села спряхме да хапнем в Брезник. Добре заситени, пристигнахме в Долна Диканя, където ни посрещна една бяла, красива, обновена сграда на читалище, а в близост до нея - детска площадка, пълна с игриви и весели деца.

Почти щяхме да се изгубим в Смоляновци, тъй като навигацията имаше собствено мнение в този ден. Тогава се обадихме на Димитринка, слязохме от колата и започнахме да търсим нейната червена блуза – и точно тя ни отведе до читалището на селото.

Пътуването към село Лик започна с купуването на кафета и лакочистител, както и с един претъпкан багажник на колата. Питате се: „Защо?“. Това беше първото село, в което направихме работилница по цианотипия за този сезон.

Ковачица се намира в Северозападна България, община Лом, област Монтана. През селото преминава главен път, а от двете му страни са подредени живописни къщички и големият площад в центъра. Стъпвайки на него, осъзнаваш, че селото е на етажи, въпреки че привидно изглежда равно и право.

В Габровница ни посрещна не какво да е, а самолет. Точно така – на площада на селото е монтиран военният изтребител МиГ-21бис, и това не е случайно. Именно на това място се е намирала авиобаза, която е закрита през 2015 г. Днес, разбира се, самолетът е любимо място за игра на децата в селото.

В Куртово Конаре ни посрещнаха Еми и Здравка, устойчивият глас на читалището. Читалището е разположено на огромен площад, до който има детска площадка и беседка, а първото нещо, което си помислих, беше: „Еха, ето така трябва да изглежда всяко село през XXI век.“

Бусинци е от онези села, които остават в мислите ти дълго време. И не само заради приказните истории, които бродят из този край. Е, не че на някого му се иска да се бори с тях, но все пак е вълнуващо да слушаш тези предания, а после с щипка страх да се оглеждаш в мъглата, нали?

В Ганчовец всяка година се провеждат два няколкодневни фестивала: „Киномагия” и „Ракия-Магия”, а прожекционната е като капсула на времето, покрита със стари плакати на филми, всеки разказващ историята на времето си.

Село Ветринци е нашето търновско селце - голяма сладост за душата. Намира се в област Велико Търново и има около 120 души постоянни жители. Разположено е на двата бряга на река Янтра, което го прави много поетично.

Село Бузовград се намира в полите на Средна гора, едва на няколко километра от Казанлък, почти в географския център на България. Днес тук живеят около 1700 души, а историята му води началото си от края на XIV век.

Има села в България, които остават в теб много по-дълго и по-дълбоко, отколкото си мислиш, че биха могли. Такива места носят спокойствие, което постепенно започваш да усещаш и пазиш в себе си. Именно такова се оказа и село Величково.

Когато очакваш нещо дълго време, то започва да живее в теб предварително. Изграждаш си образ, усещане, почти сценарий. И точно тогава реалността те завърта и се случва нещо различно. Именно така започна вторият сезон на фестивала с село Житница на чело на нашите пътувания.