ДОЛНА ДИКАНЯ
задружното село, което събуди читалището си
Снимки: Санита Куцарова
Селото
Беше дълъг ден. Преди да пристигнем в Долна Диканя, бяхме в Бусинци. А между двете села спряхме да хапнем в Брезник. Добре заситени, пристигнахме в Долна Диканя, където ни посрещна една бяла, красива, обновена сграда на читалище, а в близост до нея - детска площадка, пълна с игриви и весели деца.
Долна Диканя се намира в Западна България, област Перник, община Радомир. Нова информация за част от екипа беше, че Долна Диканя си има язовир, който, за съжаление, не успяхме да посетим.
Жителите на селото са близо 400, а тяхна събирателна точка е читалището. Съвсем наскоро читалището е било ремонтирано и обновено, благодарение на будните и трудолюбиви хора от селото. Днес те се радват на прекрасна голяма зала, на която биха завидели и някои градове.
В Долна Диканя имат самодеен състав, наречен „Елеа“, който е в две възрастови групи. За щастие на по-възрастните, има и млади хора, които искат да съхранят традициите и да поддържат духа на народното творчество жив.
Споделиха ни, че тяхното голямо оръжие е хоро на песен, което представлява пеене и танцуване едновременно. Това се случва без съпровод на музика - акапелно и най-често им печели златни медали, тъй като е много трудно и не се практикува на много места.
Прожекцията и публиката
С влизането в залата там ни посрещна ароматът на новото. Знаете как мирише нещо, когато е ново - на боя, на лак, на чисто. Започнахме да правим техническа проверка, нагласихме проектора и колоните за звук и първите, нетърпеливи посетители дойдоха. Няма друго село, в което половин час преди прожекцията да е дошла публиката. Дамите се настаниха на първия ред и тихо разглеждаха програмата на фестивала, в очакване филмът да започне.
В борбата с проектора се включиха и няколко книги, но след като бяхме доволни от образа, излязохме пред читалището да приветстваме и останалите хора, дошли за прожекцията. И така, по двама, по трима, започнаха да влизат и да се настаняват в залата. Имаше и малки посетители, които искаха да гледат филма от балкона в залата.
Ния откри прожекцията с благодарствени слова към Милена - нашият кино-будител в Долна Диканя да бъде за втора поредна година част от програмата ни - и разказа малко за филма, който предстоеше - „Диви ягоди“. Аплодисменти и прожекцията започна.
Преживяването на екипа
Няма как да не разкажем, че си направихме снимки. Може би ви звучи познато?! Снимахме екипа на читалището, снимахме се и ние с тях. И тук също ни почерпиха със сладки лакомства - изводът е един, в края на сезона сигурно ще сме качили по някое килце.
Хапнахме си, докато слушахме забавни истории за самодейния състав на Долна Диканя - как са направили сценка на реката, която в Копривщица печели златен медал, и пътя, който са изминали, за да стигнат до него. Какво да ви кажем - във всеки състав, за да се случи нещо добро и качествено, се минава през пълна палитра от емоции.
Сбогувахме се с читалището, хоп в колата и наобратно към София. НО по пътя спряхме. Първо, защото видяхме гнездо с щъркели, което Сани много държеше да снима - знаете какво означава щъркелът за нас. И второ - чували ли сте за група девойки, която иска да се снима на БАЛИ?
Е, бали не намерихме… този път. Но пък за сметка на това си направихме снимки сред едни красиви лилави цветя и на една полянка, която посрещаше залеза.
Срещнахме се отблизо с насекоми - не много приятна среща - и Сани се прибра с изподрани крака. Какво ли не прави човек за един кадър?!
Допълнителни интересни факти, научени по време на тази фотосесия:
Лъчи излиза най-добре на снимки, когато се кара на някого зад кадър (най-често на Сани).
Ния твърди, че цветята са по-интересни, като ги гледаш наобратно… и през фотоапарата, но това кадър не може да го обхване.
Пеперудите са много търпеливи или поне бяха при тази фотосесия и вече с Ния са си приятелки.
Ако гледате кадри как Сани снима Ния, без да виждате Ния, ще си помислите, че снима тигър. (Мъдрост от Лъчи.)
Най-добрият журналистически въпрос: „Какво ще кажеш за бръмбарите, Сани?“ (Отново Лъчи.)
Май толкова стигат. Ако сте стигнали дотук, благодарим ви, че четете, и може скоро да очаквате следващите ни разкази за пътешествия.
Никога не знаете какво предстои - ние също, и това го прави още по-хубаво. До скоро, в следващото село!
