ГАБРОВНИЦА
селото, в което и стените помагат
Снимки: Давид Кирилов
Селото
В Габровница ни посрещна не какво да е, а самолет. Точно така – на площада на селото е монтиран военният изтребител МиГ-21бис, и това не е случайно. Именно на това място се е намирала авиобаза, която е закрита през 2015 г. Само в Габровница и още едно село в Монтанско бойната слава се пази по този начин. Днес, разбира се, самолетът е любимо място за игра на децата в селото.
Габровница се намира в Северозападна България, в община Монтана, област Монтана, и е едно от селата, които много приятно ни изненадаха с това колко много деца има. Местният ни координатор е Камелия, която преди прожекцията ни показа читалището и неговата библиотека. Там се натъкнахме на едно много любопитно издание на „Рибния буквар“. Както в други активни места, за които сме ви разказвали в предишните ни пътеписи, и тук видяхме множество награди, отрупващи рафтовете. Една от тях отличава Камелия като „Библиотекар на 2024 г.“
Прожекцията и публиката
Още преди прожекцията на филма ни посрещна Сашка, която с голямо вълнение ни разказа за историята на киното в селото и за дядо Дачо. По нейните спомени именно той е донесъл киното в Габровница.
Като дете Сашка е гледала филма „Слонът, моят приятел“ и дори заедно с приятелите си се промъкнала на късната прожекция, за да го гледа втори път – тайно от родителите си, защото всички били силно впечатлени. С умиление ни сподели, че киното ѝ липсва и много се радва, че сега отново има възможност да гледа филм в любимото читалище. Разказа ни още, че всички в селото са много задружни и че дори „стените в Габровница помагат“.
Дойде време за прожекцията и залата се напълни. 150 души гледаха филма „Слава“ в Габровница, а 85% от зрителите бяха деца. Това може само да ни радва, защото селото разполага с красива зала, която заслужава да бъде изпълнена с любопитни очи.
Църквата и стадионът
Другите две забележителности на селото, които привлякоха вниманието ни, бяха църквата „Свети Димитър“ и местният стадион.
Когато първоначално пристигнахме при храма, нямаше никого и помислихме, че няма да успеем да го разгледаме отвътре. Малко по-късно обаче се появи Никола. Той ни разказа, че още от дете е мечтаел да бие камбаните. Дори това било причината да го изгонят от училище училище - тайно се промъквал в храма.
Днес именно той е човекът, който се грижи за църквата и известява съселяните си с медния звук на камбаната. Храмът е ремонтиран съвсем скоро и през 2025 г. отново отваря врати за хората от Габровница.
Стадионът на габровчани е просторен и добре поддържан. Там заварихме млади хора, които косяха тревата. Разбира се, заснехме и тях, докато ни разказваха за любимото си село.
Преживяването на екипа
„На кино, на село“ намери още една спирка по пътя си, където всички ни приеха с отворени обятия и любопитство. Поснимахме много - както винаги, но това вече не е изненада за никого.
Можем да ви издадем, че това не е единствената ни среща с Камелия. А къде се срещнахме отново? Ако продължавате да следите нашите разкази, ще разберете. Така че тук не затваряме книгата, а само прелистваме още една страница.
Казваме ви: „До скоро!“ И знаете ли - може да се срещнем и във вашето село!
