Ганчовец

Ганчовец бе четвъртото село от списъка за посещения през март тази година, преди филмовата програма на фестивала да започне.

Какво знаем за него? Намира се в Северна България, пръснато по планинските хълмчета на Стара планина в община Дряново, област Габрово. По официални данни населението наброява 160 души и разбираме, че от 2011 година насам то е претърпяло растеж. Друг интересен демографски факт е, че броят на млади и възрастни хора е равен по численост, което означава, че има баланс.

Има бърз интернет, телевизия и доста голям културен център, а именно читалище „Денчо Славов” - 1900! Има също фолклорна и певческа група, етно и ретро експозиция и най-важното - киносалон! За тях след малко.

В селото има красиви къщи за гости в горната и долната махала, както и къщи за продан. Пътната настилка е гладка и добре поддържана, тревата окосена, гледките от високата част на селото са повече от великолепни, а когато завали дъжд, всеки поет, писател, живописец или ценител на майката природа може да изпадне в транс от визуалната еуфория, спокойствие и цветовия унисон, отразяващ се в падналите капки вода по всичко наоколо.

Екипът и преживяването

Интензитета на това четиридневно пътуване ни вкара в друга квантова реалност. Колеги, приятели и познати се вълнуваха преди да тръгнем на път и с усмихнато любопитство казваха: “Ще гледаме и следим сторита и постове! Ще научите толкова много и интересни неща по време на тези пътувания.”

Истината е, че всеки човек обичащ пътя, приключенията, откриването на нови места и запознанството с нови хора, се обогатява неизменно. Това води до разгръщане най-вече на човешкото в него. Да бъдеш човек е особено и даровито състояние на духа. Човеците по време на това пътуване в състав бяхме: Петра, Ния, Жоро, Лъчи и аз, Теди.

Тук направихме доставка на материалите към фестивала, опознахме местността и дейността на селото през думите на Милена Лазарова, която се грижи и продължава делото на Кирил Станков, създател на фестивала „Киномагия” - но вече наричан между жителите на селото „Киромагия” в негова памет след кончината му.

Тази несгода е сплотила жителите в селото, но учи нас, тези, които живеем в града, че наистина това да си човек и да даряваш хората наоколо с радост във всичко, което правиш, не е прост идеализъм. Това е мисия и дар, който задължително трябва да споделяме помежду си…

Всичко се случи в НЧ „Денчо Славов” - 1900. Влизайки в предния двор на читалището, видяхме една детска люлка, окачена на клона на буйно зелено дърво, а зад нея - невероятно красива планинска гледка… мили, читатели, … това бе гледка на неописуема романтика, лека носталгия, тиха красота и вероятно причина за много вдъхновения, сполетели хората видели тази гледка.

Залата на читалището е огромна, широка с висок балкон, както си му е редът. Има страничен изход, който ни води към задния двор на читалището, където има място за палатки, разпъвани по време на двата фестивала, детска зона и сцена за рока, който кънти из селото по време на фестивалните дни.

Горните етажи на сградата са също толкова обемни. Има няколко стаи за различни дейности, библиотека, която сега се развива и уникална външна и ремонтирана тераса с още по-уникална гледка към хълмовете на Балкана.

След разговора с Милена, аз и Жоро се впуснахме на кратка разходка по улицата пред читалището - там още такива гледки и още повече желание и нетърпение да се върнем, за да снимаме и разказваме после.

Хората и културата

И така стигаме до културната дейност там, която си заслужава да се изживее.

В селото всяка година се провеждат 2 няколкодневни фестивала: „Киномагия” и „Ракия-Магия”, а от 2026, надяваме се за много години напред и нашият фестивал „На кино, на село”! Чудесна лятна комбинация!

„Киномагия” се провежда през юли месец и показва българско и световно кино. Хора се събират в задния уютен двор на читалището на палатки, веселят се и празнуват живота.

„Ракия-Магия” от своя страна се провежда през първата седмица на септември (представете си състоянието на природата по това време и се замечтайте малко 🤍). Фестивалът празнува “нейно величество домашната ракия” с рок музика в края на лятото, знаменито нали?! Отново с възможност за палатков лагер с приятели и жители от околните селца.

Най-омайващото и автентично в читалището и селото обаче е киносалона и наличието на ретро техника за прожекции. По-късно тази година ще публикуваме видеоматериал с Георги Сираков, по прякор “Сирака” от селото, който едно време лично е работел с техниката, преди голямата дигитализация да настъпи и в България.

Прожекционната е като капсула на времето, покрита със стари плакати на филми, всеки разказващ историята на времето си . Някъде из всичко съхранено, случайно попаднахме на запазена, оказа се, кинолента. Жоро, занимавал се с реставрация на такива и преди, се зае да я разгледа обстойно. Останалите го наобиколихме и наблюдавахме с интерес. По негови думи, записаното на лентата беше кинопреглед. Днес, почти два месеца по-късно, тази хипотеза се оказва абсолютно вярна. С позволението на екипа на читалището към село Ганчовец, лентата беше оставена за анализ в Националната филмотека. От там разбрахме, че кинопрегледът е от 70-те години и по-вълнуващото, че ще бъде дигитализиран, което дава възможността да бъде прожектиран.

Георги “Сирака” беше така добър да разкаже за онова време, за филмовата магия, която той сам е преживял и леката носталгия по всичко отминало. С екипа усетихме тъгата и носталгията, която преживяхме както ние, така и Милена и Георги, но за щастие стигнахме до сърцевината на причината за познанството ни - фестивала „На кино, на село”. Дори само присъствието му в селата е искра на подкрепа точно в такива моменти. Ние, смятаме, че бъдеще има, смятаме, че воля има, желание има, има и кой да разказва, снима и подкрепя такива села и хора. С нетърпение очакваме да ви споделим интервюто с Георги. За всички нас остава да намерим правилен начин да подкрепим селото и неговото отличително бъдеще.

Тук преживяването беше кратко, но изключително емоционално наситено катко, ако сте стигнали до тук, разбирате… за село Ганчовец ще можем да споделим още в идните месеци. Следващата спирка бе достойното по дейност и битие, село Ветринци. За него и още други красоти и знания от Майка България в следващия пътепис.

С много любов и още повече вдъхновение, до скоро!

ГАНЧОВЕЦ