ВЕТРИНЦИ
Място за културни вятърни мелници
Снимки: Теодора Джерекарова и Георги Попов
Селото
Село Ветринци е нашето търновско селце - голяма сладост за душата. Намира се вобласт Велико Търново и има около 120 души постоянни жители. Разположено е на двата бряга на река Янтра, което го прави много поетично.. Намира се на почти еднакво разстояние от София (207 км) и от Варна (240 км) , тоест е близко до точен център на България. (шеговита препратка към Габровци и Търновци 😉.)
Центърът на селцето се намира на върха на хълм, който позволява на човешките очи да видят 180-градусова гледка. Носи името си много точно – когато се заседиш на спирката на автобуса в центъра, чуваш тихия и спокоен ветрец, който честно казано, звучи като музичка. Грейне ли слънчице, виждаш прекрасните планински хълмове от едната страна, а от другата – поля между тях. Облаците са като картини, рисувани от същия този чаровен ветрец. Просто се влюбваш!
Градоустройството на селото е правено с цел да бъде част от охранителната система на Търновград. В района се намира крепостта „Магарешки токове“ – антична, късноантична и средновековна крепост със стратегическо разположение и структура, напомняща тази на Царевец. Смята се, че мястото е било важно укрепление още от тракийско и римско време.
В селото се намира и православният храм „Св. Димитрий“, заобиколен от омайна поляна, по която виреят различни билки и диви цветя. Двата моста над Янтра свързват двата бряга на Ветринци, а през лятото единият бряг на реката се превръща в малко плажче, посещавано от местни и гости.
Ветринци носи онази особена смесица между природа, памет и съвременен дух. Тук традицията не стои заключена в миналото, а се развива чрез хората, читалището и фестивалите, които вдъхват живот на селото през цялата година. Сред тях са „Ветринци пее и играе“ и екологично насоченият фестивал „Седянка на полянка“, създаден с желание за сплотяване на общността и съживяване на културния живот.
Екипът и преживяването
Слизайки от колата, още развълнувани и пълни с цветни емоции от посещението в Ганчовец, видяхме указателни табели, върху които вместо посоки са изписани послания като: „бъди добър“, „обичай“, „вярвай“, „грижи се“ и други. Подходящо за село на име Ветринци - отнасят те в различни посоки на битието.
После, впечатление ни направиха голямата, запазена и приветлива фасада на читалището и сладката централна спирка на междуградския транспорт. С усмивки и очакване да разберем какво ще намерим тук, вкупом видяхме Силвия Колева Терзиева, секретар на читалище „Напредък-1903“, излизаща от читалището.
Читалището във Ветринци, на свой ред, ни накара да искаме да си оставим обувките пред входа на главната ОГРОМНА и СЛЪНЧЕВА зала. Не преувеличаваме!
В последствие, Силвия подробно разказа пред камерата ни за наскоро завършения ремонт на залата и и библиотеката, което ни одухотвори. Обзеха ни емоции и състояния като уют, мекота, приемственост и любов. Всеки се захвана да снима нещо, което му е направило впечатление в залата, отвън или нагоре по етажите.
Запознахме се и с възрастна жена пред читалището – Мария, на 87 години, която беше толкова лъчезарна и радостна да ни види. Ветринци е населено и със завиден брой чужденци, което придава усещане за отвореност, спокойствие и любопитство към света, без селото да губи своя корен.
На поляната зад читалището се провежда фестивалът „Седянка на полянка“ – едно от най-цветните и живи събития във Ветринци. Там се срещат музика, работилници, разговори, изкуство, екология и хора от различни поколения, които заедно създават усещането, че културата тук диша с пълни гърди.
Хората на Ветринци
Обиколката на селата през март месец завърши именно със село Ветринци. След няколкото срещи с кино-будителите се вижда повече от ясно, че всеки човек, заел се с тази дейност, има и своята собствена житейска история.
Силвия, например, намира село Ветринци през книга, която ѝ е препоръчана във връзка с интереса ѝ към екологичен начин на живот. Премества се от Канада в България, заедно със семейството си и бременна в деветия месец. Става секретар и библиотекар в читалището малко по-късно, което се оказва много благотворно както за местните, така и за нея самата.
След пъстрите разкази, които събрахме от Северна България, въпреки в дъждовно време, предстоят по-слънчеви, надяваме се, пътешествия, в които да продължим да трупаме истории в нашата виртуална книжка - блогът “На кино, на село”, за да може културният обмен да не спира да диша.
