БУСИНЦИ
Селото на цветовете, където корените остават здрави
Снимки: Теодора Джерекарова, Георги Попов и Санита Куцарова
Селото
Бусинци е от онези села, които остават в мислите ти дълго време, след като ги напуснеш. И не само заради приказните истории, които бродят из този край – за мамници, плътеници, бабули, както и за много други създания, родени от българския фолклор. Е, не че на някого му се иска да се бори с тях, но все пак е вълнуващо да слушаш тези предания, а после с щипка страх да се оглеждаш в мъглата, нали?
Това пъстро село се намира в Западна България, в Трънския край, и неслучайно е вдъхновило много истории. Тази част на страната ни се слави със своите мъгли, а любопитното е, че когато минеш през Трън и поемеш към Бусинци, мъглите изчезват и отстъпват място на цветовете. При първото ни посещение, в края на март, цветовете преобладаваха в работилницата на Стефка, но през юни Бусинци ни посрещна с червен килим от макове, обграждащ пътя от двете страни.
Жителите на Бусинци са едва 33-ма, но са горди пазители на парченце история – Бусинската керамична школа. В селото се намира „Музей на бусинската керамика“, който проследява историята на Бусинската школа от XVII век до съвременното изкуство, раждащо се от сръчните ръце на майсторите от Бусинския край.
Бусинската керамика и ръцете, които я съхраняват – Стефка Бонева
В Бусинци ни посрещнаха Стефка и съпругът ѝ Сашо, и то не къде да е, а в задния си двор. Именно тук, или в стаята с пещта, ще бъдат нашите съвместни прожекции. Мястото е просторно, а едно издайническо гласче от пътеписа, няколко абзаца по-долу, ще ви сподели, че събира много сърцати хора заедно.
Стефка ни посрещна и още от вратата започна да ни разказва за традиционната бусинска керамика, чиято линия тя продължава. Все пак ние я заляхме със стотици въпроси и не искахме да пропуснем нито една дребна подробност, за да утолим любопитството си. Автентичните цветове на съдовете в този край са жълто и зелено, а най-често изобразяваният елемент е слънцето. Това са характерните цветове, защото в миналото тук се е намирала именно такава на цвят глина.
Историята на Бусинската керамична школа е дълга и започва още през XVI–XVII век, а някои майстори я съхраняват и до днес. Стефка е точно такава – майстор със сръчни ръце, който пази традицията, но и експериментира, като развива собствен стил без ограничения. Споделя ни, че много обича да изобразява люти чушки по чиниите. В ателието ѝ станахме свидетели и на много съдове, украсени с образи на котета и риби. Тъй като природата е вдъхновение за тази школа, Стефка използва като елементи и различни цветя, листа и билки. Откриваме съдове с прекрасни лимони в жълто-зелената гама – чиста прелест! Накъдето и да се обърнете в работилницата ѝ, ще станете свидетели на нещо цветно и любопитно. И бъдете сигурни – времето, прекарано на това място, никога не е достатъчно.
А най-хубавото е, че тя ни показа процеса по размесване и оформяне на глината на място, в едно помещение, наречено „оджак“ – стаята с огнището. Там тя направи съд пред нас, докато ни разказваше истории от Бусинския край.
Един любопитен факт е, че грънчарското колело се върти с левия крак, защото според вярванията на старите майстори по този начин сърцето ти е наклонено над съда и вкарваш душата си в него. Друга история, която не можем да пропуснем да ви разкажем, е тази за Дяволската стомна. Това е обреден съд, използван по време на сватби, чрез който свекървата е проверявала колко е сръчна и съобразителна булката. Стомната има шест дръжки, прикрепени към гърлото, но само една от тях е годна за пиене, а останалите са запушени. Ако при отпиване объркаш дръжката, течността те залива, поради което съдът носи това име. В работилницата на Стефка видяхме автентична Дяволска стомна, както и други съхранени съдове, носещи духа на историята.
Фестивалът на сръчните ръце
Второто ни посещение се състоя по време на “Фестивала на сръчните ръце”. Той се провежда за четвърта поредна година в Бусинци и за никого не е изненада, че негов двигател е именно Стефка. В двора ѝ се събират различни занаятчии, които предлагат изделията си на посетителите. Сервират се традиционни бусински гозби, играят се хора, а присъстват и местни производители на плодове и зеленчуци. Гостува и авторът Васил Попов, а родовият терапевт Маруся Пашкова изнесе лекция на тема „Кодът на българската хубост“, която изслушахме в захлас.
И какво да ви кажем – бяло лице, тъмни очи и руси коси. Имаме цели две попълнения в екипа, които покриват всички критерии.
Сред всички тези благини се наредихме и ние и дойде време за кино.
Прожекцията и публиката
Прожекцията, която представихме, беше в партньорство с Есториум – осем вълнуващи истории за хора, които работят с ръцете си в различни сфери: музиканти, занаятчии и хора, които се грижат за ближните, за животните и за градината. Какво по-подходящо за това занаятчийско село?
Прожекцията се проведе на открито, а всички знаем, че този тип прожекции те държат под напрежение, докато не видиш образ на екрана и филмът не започне.
Е, този път всичко беше наред. След представянето от страна на Наско и Ния всички притаиха дъх, седнаха на столчетата под опънатата тента и насочиха поглед към екрана. Смело можем да кажем, че историите докоснаха публиката ни, създадоха чувство на емпатия и просълзиха нечии очи. Някои от присъстващите дори пожелаха да гледат още. С много топли думи ни приветстваха местни хора, които ни поканиха да гостуваме отново, когато решим.
Преживяването на екипа
На “Фестивала на сръчните ръце” Ния тъка на стан – така ще започна. Ако не знаете какво означава това, ще го преведем на разбираем език за всички – една щастлива Ния, усмихната от ухо до ухо, която излъчва спокойствие. Под надзора и наставленията на Надежда – майстор на „Слънчевите черги“ – Ния упражни занаята, на който отдавна се възхищава.
Няма какво да ви лъжем – поснимахме доста. Заснехме публиката, всяко едно занаятчийско кътче, както и примамливите гозби, които бяха приготвили. Пийнахме лимонада с прясна мента и цвят от бъз, за да се разхладим, тъй като денят беше доста жежък. За изненада или не, това не спря никого да се забавлява.
Преди да си тръгнем, си закупихме любимите ни изделия на Стефка, както и други предмети, които ни „проговориха“. След това посещение Ния вече е с едни обеци-бухали напред.
Предстоят ни още много пътувания и всяко от тях е специално. За да не пропускате къде ходим и какво ни се случва, продължавайте да четете! До скоро!
