Селото и Полина Стойнова

Село Бузовград се намира в полите на Средна гора, едва на няколко километра от Казанлък, почти в географския център на България. Днес тук живеят около 1700 души, а историята му води началото си от края на XIV век.

Първото име на селото е Армаганово, а по-късно става Бузовград. Името е свързано с легендата за войводата Буз, защитавал местността по време на османското нашествие. Над селото и до днес стои мегалитът с гръмкото име „Вратата на Богинята майка“, древно тракийско светилище, от което се открива гледка към цялата Казанлъшка котловина, както и към Долината на тракийските царе.

В центъра ни посрещнаха окосени зелени площи и красивата фасада на читалище „Любен Каравелов - 1921“, място, което повече от век поддържа културния живот на селото.

Именно там се срещнахме с Полина Стойнова, секретар на читалището и човек, когото, оказа се, познаваме още от 2020 година. Понякога съдбата действа по особен начин. Връща хората в живота ти, но в съвсем различен контекст.

Поли е живяла повече от петнадесет години в Испания, занимавала се е с кино, а днес, с помощта на сестра си, е насочила енергията си към това, читалището да бъде живо място за общността. Тук се организират прожекции, работилници, занимания за деца и йога - всяка сряда. Също така има малък дигитален център с компютри за хората от селото. Програмата е богата, както трябва да бъде в едно читалище. Друга приятна изненада е, че в читалището се зареждат безплатни издания на съвременните списания като Нула 32, ВИЖ и СТЪЛБАТА. Хубав акцент, който държи читателите в крачка със случващото се в културния сектор в България.

И за цвят в началото на фоайето виждаме и нещо като съвременно произведение на изкуството в най-ясната му форма - маса и слама под нея.

След по-малко от 10 минути престой в такова читалище, някак естествено започваш да се питаш дали изобщо разбираш колко много може да се случва на едно място, стига да има кой да поддържа духа му буден.

Преживяването на екипа

До този момент вече бяхме минали през Величково и Куртово Конаре. Започнахме да градим усещане за ритъма на тези посещения. Фестивалът обаче, винаги намира начин да размести предварителните ни представи и да ни намести в конкретния за всяко село съвременен контекст.

В Бузовград, предадохме материали за разпространение на програмата, снимахме няколко видеоматериала и, разбира се, доста се раздадохме с фотографията.

Докато обикаляхме читалището с Поли, от етаж на етаж и от разговор в разговор, постепенно започнахме да усещаме мястото по различен начин. Не като „спирка“ от програмата, а като пространство с характер и памет.

Опита на Поли и заряда, с който ни въвеждаше в битието на сградата и селото, ни въодушеви и разкри общи теми - картографията, детските работилници и бъдещите планове за съвместна работа.

Читалището притежава една рядка и интересна интериорна част пред сцената в главната зала, а именно орхестра. За нея можете да чуете повече в това видео от Сани и Лъчи - епизод 3 от поредицата “На кино, зад кадър”.

Прожекцията и хората

Прожекцията се проведе в малката зала на първия етаж, която временно замества основното пространство на читалището, докато то очаква ремонт. Имаше удобни столове, няколко канапета за по-възрастните посетители и печка на дърва, която топлеше цялото помещение. Тази топлина носеше нещо познато - мирис на детство, на зимни вечери, на вода, загрявана при баба и дядо.

Полина ни посрещна с горещ чай, а хората започнаха да идват още преди началото на прожекцията. Някои влизаха и след това, тихо и внимателно се настаняваха, сякаш прекрачват прага на нечий дом. В Бузовград беше фестивалната премиера на филма „Звукът на любовта“ - испанска драма, отличена с наградата на публиката LUX. История за глуха жена, нейния съпруг и очакването на първото им дете. Филм за любовта, близостта и различните начини, по които хората чуват света.

В един момент се улових, че гледам печката, а не филма. После се завъртях и очите ми хванаха пълна зала с хора (около 40 души), които седяха в абсолютно спокойствие и гледаха съсредоточено екрана. Тогава си дадох сметка, че това е нещо, което градът може би трудно би дал. Не просто прожекция и индивидуално преживяване, а споделен уют и топлина. Топлина, която не идваше само от печката, а от самото присъствие на хората в стаята.

За завършек ще споделим, че точно това все още пазят българските читалища - способността да събират хората, за да преживяват моменти заедно.