Смоляновци
селото, в което се гледа кино, малки и големи правят цианотипия и един оператор ПОЧТИ си намери жена
Снимки: Давид Кирилов
Селото
Почти щяхме да се изгубим в Смоляновци, тъй като навигацията имаше собствено мнение в този ден. Тогава се обадихме на Димитринка, слязохме от колата и започнахме да търсим нейната червена блуза – и точно тя ни отведе до читалището на селото. Пред читалището ни очакваше и група любопитни деца, които нямаха търпение за прожекцията на къси анимационни филми, проследяващи развитието на киното, която им бяхме подготвили.
Смоляновци се намира в Северозападна България, община Монтана, област Монтана, и е много близо до едно наше друго киносело, което вече познавате – Габровница. Читалището се намира във високата част на селото и представлява внушителна сграда, която няма как да пропуснеш… стига да се огледаш.
В антрето са подредени купи, грамоти и множество снимки, които свидетелстват за дейността и успехите на читалището. Друго нещо, което ни направи впечатление в антрето, са съхранените традиционни носии, които достолепно охраняват всички отличия, които хората от читалището са си извоювали.
Салонът му е голям, с тапицирани дървени седалки и, разбира се, както и на други наши любими места, и тук има запазен балкон. На втория етаж на читалището се намира библиотеката, в която, освен изобилието от книги, ни посрещнаха и компютри, които служат на местните жители при необходимост.
Прожекцията и публиката
Имахме щастието на това събитие да имаме най-сладката и същевременно най-трудната публика – децата. На прожекцията присъстваха деца и младежи от училището в Смоляновци. Специална селекция от филми им показа нагледно еволюцията на киното – от лентата и черно-белите изображения до модерни техники и stop motion анимация.
След всяко кратко филмче коментирахме какво сме наблюдавали и какви са впечатленията им от видяното. Няколко деца много смело изразяваха мнението си след всяко филмче и забелязваха всяка промяна, случваща се на екрана.
Останахме с широко отворени усти, когато едно малко момченце преразказа сюжета на едно от филмчетата от началото до края му, с всички послания, които носи. Такъв синопсис е достоен за похвала.
Много сме щастливи, че се получи дискусия и тайно се надяваме да сме запалили интереса поне на едно дете към киното. След като приключи прожекцията, беше време ние да обядваме и тук предстоят забавни и стоплящи сърцата истории.
Преживяването на екипа
Димитринка ни поведе към магазинчето на селото, което предлага и готвени гозби. В колона по двама, като послушни деца от детската градина, я последвахме, слязохме по баирчето и се озовахме пред нашето място за обяд.
С влизането си в това помещение се върнахме в детските си години – видяхме множество видове сладоледи и безалкохолни напитки, които скоро не бяхме срещали и ни донесоха носталгия по времето, когато единственото, за което трябваше да мислим, бяха игрите и как да се измолим за още 15 минути след вечерния час навън с приятели.
Поръчахме си обяд и седнахме отвън да хапнем. Докато чакахме храната ни да стане готова, Давид засне двама дядовци, които вече приключваха с обяда си. Те му разказаха за селото, за колите си и за една внучка. И ето така нашият оператор беше харесан за зет в Смоляновци и почти си намери жена. Никога не знаеш откъде ще ти излезе късметът.
Обедното меню беше богато – от таратор и супи, през скара, та чак до крем карамел. Поговорихме си, докато обядвахме, и неусетно дойде време за втората част от мисията ни в село Смоляновци – детската работилница по цианотипия.
Работилница по цианотипия
Докато Сани и Лъчи водеха дискусии относно филмчетата, Мишето и Велин подготвяха другата зала за предстоящата работилница. На една голяма маса бяха подредени материали, необходими за направата на цианотипии. Множество сушени цветя, дантели, мъниста, негативи на снимки, както и материали за рисуване, послушно чакаха децата да се настанят на местата си и да развихрят въображението си.
След като обядът приключи и се върнахме в читалището, поканихме децата да се настанят на местата си. За работилницата бяха дошли специални гости от село Габровница – Камелия и нейните деца. Всички места се запълниха и Мишето започна да им разказва какво представлява процесът по правене на цианотипия, историята зад този стар фотографски способ и какво могат да направят те със собствените си ръце.
Велин направи показно с отпечатването на негатив на една снимка и тогава всички деца се заловиха за работа. Наредиха композиции – някои искаха да отпечатат само снимки, други написаха имената си и рисуваха, трети пък се насочиха към дантелите, сушените цветя и изрязаните хартиени елементи.
Без значение от избора на материали, всички успешно създадоха първите си цианотипии. В главата ми се е запечатал образът на двойка пингвинчета, които едно момиче нарисува.
Въпреки че слънцето беше променливо през деня, успешно изпекохме творбите и след това бяха добре измити и прострени да съхнат. Разбира се, най-мъчителната част за всички деца беше да изчакат цианотипията им да изсъхне, за да могат да я приберат у дома.
Бонус от екипа
След края на работилницата изпратихме всички деца и тогава предложихме на екипа на читалището – Димитринка, Ирина и Миро – и те да си направят цианотипии. Включи се и нашият гост Камелия от Габровница. Уверяваме ви, че те се забавляваха не по-малко от децата, докато създаваха собствените си творби.
Е, не само ние изненадахме тях – те ни го върнаха. В знак на благодарност ни връчиха книга, благодарствено писмо и кошница, пълна с какви ли не вкусотии. Изключително сме благодарни за топлото посрещане и чувството на уют, което получихме за няколкото часа, прекарани в Смоляновци – все едно да си при баба и дядо на село.
За съжаление, всяко пътуване си има край и краят на това също настъпи. Беше време да се връщаме в София. За финал на деня Давид засне интервю с Мишето, в което тя разказва впечатленията си като водещ на работилницата по цианотипия. След това си събрахме багажа, натоварихме се по колите и отпътувахме.
Казваме ви „Чао, засега“ и ви напомняме да продължавате да следите кога и къде се намираме, защото скоро може да се срещнем и във вашето село!
