Житница
Снимки: Теодора Джерекарова, Санита Куцарова и Георги Попов
ОЧАКВАНОТО, неочаквано
Край на очакването, начало на неочакваното
Когато очакваш нещо дълго време, то започва да живее в теб предварително. Изграждаш си образ, усещане, почти сценарий. И точно тогава реалността те завърта и се случва нещо различно. Именно така започна вторият сезон на фестивала, със село Житница начело на нашите пътувания.
Житница се намира в Южна България, в област Пловдив, община Калояново. С население от около 1300 души, селото поддържа цветен живот. До 1934 г. носи името „Хамбарлии"- име, което говори за плодородие и връзка със земята. И днес това усещане остава. Полята около селото са равни и отворени, а животът - подреден и устойчив. В центъра се издига католическа църква - рядък архитектурен акцент, който придава на мястото отличителна идентичност. На площада е изградена статуя на Дева Мария от бял камък. Образът на статуята не доминира, нито насочва, а просто присъства - в тишина и спокойствие, в неочаквано очакване. Селото и уличките му са изключително чисти и подредени. Тази атмосфера не е просто видима - тя се проявява в една вътрешна подреденост. Стефка Сиромашка, домакин на Културен център Житница, ни разказа, че именно вярата е нишката, която държи хората в селото свързани и помага на децата там да растат с ясни ценности.
Екипът и преживяването
Отидохме подготвени: логистика, техника, програма. Петра се беше погрижила всичко да е разграграфено до минутата. Но това, което ни посрещна, не беше в списъка. Стигнахме бързо, паркирахме в центъра и почти едновременно възкликнахме: „Това ли е читалището?“ - пред катедралата. Оказа се, че то е точно до нея, и със смях излязохме от колата. Влязохме в пространство, което не просто се поддържа, а грее! Зала, подготвена за кино, театър и срещи, с удобни столове, светла сцена, високи тавани и онзи неизменен елемент в българските читалища - балкона. Още тогава разбрахме, че това няма да е обичайна спирка.
По същото време в селото беше и екипът на предаването „Панорама“ по БНТ с журналиста Петър Георгиев, който засне интервю с Евгения и Петра. Малко по-късно, очаквано-неочаквано, с Георги се озовахме от другата страна - в разговор с Радио Пловдив при Емил Костов, говорейки за сезона, програмата и това първо гостуване, докато още го преживявахме.
И някъде в този поток се появи още нещо ново. Сани, стажантката ни, просто хвана камерата и започна да снима. Без колебание. Понякога не липсва умение, а позволение да опиташ, да видиш по свой начин. Защото когато пресъздаваш реалност, техниката не е достатъчна. Нужен е поглед, нужна е душа. Тогава камерата спира да снима и започва да разказва. Това беше един от тихите моменти, в които екипът се променя
Хората и прожекцията
Мария Станева, секретар на Народно читалище "Йосиф Добранов - 1933", с. Житница, и Стефка Сиромашка, домакин на Културен центърЖитница бяха сърцето на първата ни прожекция за сезона. Открити, развълнувани, но без излишна показност и същевременно ръководещи всичко. Цялото оборудване, организация и моментум бяха в техните вещи ръце. В тях се наблюдаваше една тиха и подплатена амбиция, която не търси внимание, а знае какво прави и го прави много добре.
Прожекцията събра 71 души… Първа зала за сезона - запълнена! Бяха дошли хора от селото, гости, дори кметът на Старо Железаре. Гледахме филм, който само седмица по-рано бе спечелил награда „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм и беше част от селекцията на наградите на публиката LUX в партньорство с Европейския парламент - а именно “Сантиментална стойност”. В залата цареше внимание, усещаше се взаимност и се превърна в общо емоционално преживяване.
След края на прожекцията, разбира се, попитахме какви са впечатленията от филма, поговорихме за кино и за това, какво биха искали да гледат в бъдеще. В България публиката по-рядко се изказва, може би защото много теми все още носят тежест и са трудни за изразяване, но когато настъпи моментът, дори и плахо, започва да се споделя.
И въпреки това един от хората, сърдечно и емоционално призна, че това, което се случва тук - чрез читалището, чрез фестивала, чрез киното - е един дар, който трябва да пазим. За хората, които се занимават с фестивална дейност или друг вид културна активност, тези моменти винаги са спиращи мисълта и дъха и едновременно с това носят онази проста, но дълбока смисленост.
Искахме да останем още, но София ни повика и върна обратно в ежедневната рутинност. И може би точно това е смисълът на началото, защото най-планираните пътувания рядко се случват така, както сме си ги представяли и понякога именно непредвидимите моменти, надхвърля всичките ни очаквания.
Какво ще се случва нататък, предстои да разберем.
Снимки: Теодора Джерекарова, Санита Куцарова и Георги Попов
