ЛИК
селото, в което старият прожекционен апарат охранява скритите истории в архивите
Снимки: Санита Куцарова
Пътуването към село Лик започна с купуването на кафета и лакочистител, както и с един претъпкан багажник на колата. Питате се: „Защо?“. Това беше първото село, в което направихме работилница по цианотипия за този сезон.
Към Лик
По пътя към селото ни приветстваха множество цветя, сред които най-многобройни бяха маковете. И да, цветята имат място в тази история, тъй като спряхме и си откъснахме различни, които съхранихме за предстоящата работилница.
Пътувахме заедно с водещата на работилницата - Михаела. Велин, който знае много за процеса, също беше с нас, за да помогне всичко да върви гладко. С тях, уверяваме ви, никак не е скучно. Докато стигнем до селото, нямахме нужда от радио, а си разказвахме забавни истории. След сериозна доза смях пристигнахме в село Лик, което се намира в Северозападна България, в община Мездра, област Враца.
Готови и заредени за деня, ни посрещнаха Мая и Мариана. Още с влизането първата ни работа беше да разгледаме залата и сцената. Както в много други читалища, и тук са запазени дървените седалки, балконът и още нещо, за което ще ви разкажем малко по-късно. Доставихме им проектор, който да им послужи за предстоящите прожекции, хвърлихме по едно око на библиотеката и дойде време да се подготвим за работилницата.
Работилница по цианотипия
За тази работилница са необходими обширна маса, на която да се поставят всички материали, така че да е удобно за децата, вода, простор и най-важното - слънце. Те бяха подготвили всичко необходимо. Подредихме материалите и поканихме децата да се настанят. Мишето разказа малко за историята на цианотипията и какво представлява като процес, но на децата им стана най-ясно, след като направихме демонстрация с отпечатването на една снимка.
А как всъщност протича процесът по изработването на една цианотипия?
Върху светлочувствителна хартия се подрежда композиция, която може да включва различни елементи - от негативи на снимки до сушени цветя, мъниста, дантели, дори цитрусови плодове. Общо взето, всичко, което може да пропуска светлината и да остави своя отпечатък. В тази техника рисуващият елемент е именно светлината. Хартията реагира на слънцето и така се получава образ. След като се подреди композицията, тя се поставя между стъклени панели и се изнася на слънце да се „изпече“. След това се измива с вода и по този начин образът се проявява. Една тънкост, която Велин ни издаде е, че за да се прояви по-бързо и да стане по-ярък образът, може да се използва и кислородна вода, в която да се накисне хартията след измиването. Последната стъпка е простирането, докато хартията изсъхне напълно и съхрани образа.
Връщаме ви към преживяването на децата. Раздадохме им светлочувствителна хартия и те започнаха да творят. Всички бяха изключително любопитни и нямаха търпение да видят готовите си цианотипии. Създадоха много интересни композиции, експериментираха с рисуване и подреждане на различни елементи, а крайният резултат беше достатъчен, за да изпълни очите им с радост. В работилницата се включиха 20 деца, някои от които бяха дошли от съседни села специално, за да участват в процеса по създаване на цианотипии. След като всички си направиха по една цианотипия и разбраха как работи процесът, желанието им да творят стана още по-голямо и искаха да правят още и още. Така че си записваме една червена точка за събуждането на интерес към един от първите фотографски способи.
За съжаление, работилницата приключи много бързо. Сбогувахме се с децата и започнахме да събираме нещата си. Екипът на читалището се вълнуваше не по-малко от участниците и обсипа Велин и Мишето с въпроси относно необходимите материали за изработване на цианотипия у дома.
Преживяването на екипа
След работилницата изведнъж залата на читалището стана много тиха. Детската глъчка ни напусна и останахме заедно с Мая и Мариана. А те ни изненадаха с домашна баница и сладки. Много сме им благодарни и ще ви издадем една тайна - баницата беше изключително вкусна. Хапнахме, а след това ги помолихме да ни разведат из читалището, тъй като Мая сподели, че съхраняват стар прожекционен апарат, който нямахме търпение да видим.
Той се намира в прожекционната и дори на него беше поставена голяма стара лента, за която Велин и Мишето спореха дали показва завод или море. Така и не стигнаха до единодушно мнение, но за едно няма спор - влизайки в прожекционната, прекрачваш прага на машина на времето. Там беше запазена стара пишеща машина, както и грамофон, а до прожекционната се намира и архивът на читалището.
Истории от архивите
Двете дами ни позволиха да надникнем в него, а там открихме изключително любопитни неща: индиго хартия, която все още е годна за употреба, въпреки че е престояла там поне 30 години, запазени стари книги от социализма, както и различни изображения от същия период.
Попаднахме и на друго интригуващо откритие - книга, в която бяха съхранени, записани на ръка, различните бракосъчетания на хора от селото от 30-те години на миналия век. Мая и Мариана дори разпознаха имена сред тях и ни разказаха за времето, в което тези хора са живяли. Това му е хубавото на селото - всички се познават и ако търсиш някого, винаги лесно можеш да го намериш.
Отново на път
Направихме си снимки с нашите приветливи домакини и беше време отново да потегляме. Разделихме се с прегръдки и обещание за следващо посещение, защото част от душата ти винаги остава на тези места.
Поехме към Берковица, където ни предстоеше нощувка. Веднъж объркахме пътя и попаднахме на гуми, оставени насред улицата, защото Велин е „най-добрият навигатор“. В крайна сметка обаче благополучно стигнахме до следващата си спирка. Дори вечеряхме на място, където ни казаха, че могат да ни сготвят всичко, дори язовец с червено вино. Тези хора определено имат доста странен вкус. Запеканката с картофи и броколи обаче си беше много добро попадение.
Може би се питате защо не се връщаме към София. Е, това, което можем да издадем, е, че на следващия ден бяхме в друго село, започващо с буквата „С“, и оттам също имаме какво да ви разкажем.
Така че - до следващата спирка на „На кино, на село“.
