Петра Тонева, Създател и главен координатор
Петра е интердисциплинарен изследовател с бакалавърска степен по Биотехнологии (RWTH Aachen) и магистърска степен по Природни и естествени ресурси (University of Iceland). Предстои ѝ докторантура в Исландия в областта на екосистемното моделиране с фокус върху въглеродния баланс. Тя е носител на Наградата за визия на European Leadership Academy за идеята зад „На кино, на село“ и през 2026 г. ще бъде част от арктическата обучителна програма ARCADE.
Защо е важно за теб На кино, на село?
За мен фестивалът е сбъдната мечта - той е моят начин за завръщане и даване на всичко, което знам и което ме вдъхновява, обратно там, от където идва моето вдъхновение.
Евгения Танева, Създател и артистичен директор
Евгения е човекът, който носи артистичната посока и духа на фестивала - с усет към детайла, към общността и към това как киното може да събира хората не само пред екрана, но и помежду им. Тя вярва, че селските читалища не са „останали в миналото“, а просто чакат някой да им вдъхне нов живот. Завършва Натфиз със специалност „Филмова и телевизионна режисура”, а след това придобива и магистърска степен по Артмениджмънт. Била е програмен директор и създател на артхаус кино в София – Кино уикенди, художествен ръководител на проект “Кино в Родопите”, както и програматор на кино Люмиер към НДК.
Защо е важно за теб На кино, на село?
„На кино, на село“ ми дава смисъл и поглед напред - усещане и вяра, че заедно можем да градим мостове към развитие, общност и култура.
Теодора Джерекарова, Комуникации и социални мрежи
Пътят на Теодора минава през Англия, Лондон и обратно към България. Завършва бакалавър на Изкуствата със спец. „Драматургия“ в Kingston University през 2014 г., а между 2011 и 2020 г. съчетава мениджърска работа с фотография на свободна практика. В България се насочва към фотография, видео и културни проекти. Работила е с Топлоцентрала , Галерия Структура, ANTISTATIC Dance Festival и други. От 2024 г. е сезонен ментор в Mentor The Young и ABLE Mentor.
Защо е важно за теб На кино, на село?
„На кино, на село“ дойде като подарък от живота, който бях чакала дълго. За мен това е път - срещи, движение и усещането, че принадлежиш. Дава ми смисъл, съчетава много от страстите ми и ми напомня за чистите безсуетни взаимоотношения между нас хората, за любовта и нейната сила.
Георги Попов, Документалист
Георги снима, пише и твори - често лети, макар че през последните години се е научил и да ходи. Завършва „Кинорежисура“, но не обича да се поставя в рамки като фотограф, режисьор или драматург. За него титлата „човек“ е напълно достатъчна - и най-точна. Вярва, че изкуството не е привилегия, а универсален език. Той е за всеки, който има порив да се изразява. А за това е нужна само смелост.
Защо е важно за теб На кино, на село?
За мен „На кино, на село“ е шанс изкуството да се върне там, където му е мястото - сред хората. Не като събитие „само за избрани“, а като среща, която събира, раздвижва и отваря пространство за разговор и усещане. Харесва ми, че фестивалът не се опитва да впечатлява, а да свързва - и че напомня колко е важно да си позволим да гледаме, да чувстваме и да бъдем заедно под небето.
Калин Баев, Партньорства
Калин завършва Политология, следвайки между Испания и България. Преминава през корпоративната реалност, преди да се насочи към работа с кауза в образователния сектор и Заедно в час / Teach for Bulgaria. Редовно се включва в доброволчески инициативи и постепенно намира своя естествен път и в кино средите – чрез участие във филми, програми и, разбира се, „На кино, на село“.
Защо е важно за теб На кино, на село?
За мен изкуството, във всичките му форми, е основен извор на смисъл, чувства и креативност. То може да ти помогне да разбереш реалността, но и да ти даде сила да създадеш нова. Желанието ми е чрез „На кино, на село“ да предадем това усещане на още много хора – с различни съдби, от цялата страна и отвъд нея.
Лъчезара Йорданова, Стажант
Още на първата си среща с екипа Лъчезара получи прякора „Генератора от Козлодуй“ - и няма как да е иначе. Израства в постоянно движение между Хърлец и Козлодуй и никога не е била човек, който стой на едно място. Фестивалният ѝ опит и любовта към писането я водят към различни ситуации, истории и наблюдения - винаги с цел „проучване“. През 2025 г. завършва НАТФИЗ със специалност „Драматургия“.
Защо е важно за теб На кино, на село?
Когато разбрах за „На кино, на село“, усетих каузата много близка. Познавайки необходимостта от достъп до изкуство в по-малките населени места, реших, че мога да допринеса за развитието на инициативата.
Санита Куцарова, Стажант
Санита започва житейския и творческия си път от Горна Оряховица. Любовта ѝ към разказването на истории се появява още в училище и я отвежда до НАТФИЗ, където през 2024 г. завършва специалност „Драматургия“. Обича да създава и не се побира в един жанр. Работи по различни проекти, а скоро ѝ предстои и режисьорски дебют в анимационното кино с проекта „Следи“.
Защо е важно за теб На кино, на село?
„На кино, на село“ е нишката, която може да вплете култура и артистичното в малките населени места у нас. Вярвам, че всеки има нужда да гледа и да съпреживява историите от големия екран и това е начин да го направим възможно.